Средновековната крепост край Станимака (днес Асеновград)е построена през периода на византийското владичество (XI-XIIв.). В изворите е спомената и с името Петрич или Василикос. През XIIв. влиза във владенията на болярина Иванко. От юни 1205г. да юли 1206г. е убежище на латинските рицари начело с Рение дьо Три, владетел на Пловдивското херцогство.След Битката при Клокотница, 1230г. е възстановена и доукрепена при цар Иван Асен II(пометният надпис на скалата е заличен от гърците през 1883г., възстановен е по оригинално факсимиле). При наследниците на Иван Асен II e под византийско владение. През 1344 при цар Иван Александър отново е присъединена към България. Крепостта е превзета от османските турци(1363г.) и е използвана от тях през първите векове на османското владичество. Най-добре е запазена двуетажна еднокорабна постройка, на горния етаж на която се намира църквата "Св. Богородица Петричка" (XIIв.). Тя е с внушителни размери, кръстокупулна, със скосени рамена, триделен олтар и широк притвор. Андре Грабар отнася църквата (както и кръстницата на Бачковския манастир "Св. Богородица" и Боянската църква "Св. Никола и Св. Панталеймон") към т. нар. двуетажни църковни гробници (погребения не са открити). Макар и силно фрагментирана, програмата на фреските (XIVв.) в църквата също не съдържа погребална тематика. С колоритността на строителните си материали, със сполучливото разрешение на обемнопространствените проблеми и с двуетажността си, постройката един от най-забележителните паметници на средновековната архитектура по българските земи. При археологически розкопко са разкрити част от крепостните съоръжения, средновековен замък, основи от жилищни сгради и др.
Коментари
Публикуване на коментар