Кирилицата е едната от двете старобългарски азбуки (освен глаголицата),първообраз на азбуките, с които си служат днешните българи, сърби, руси, украинци, беларуси и др. Предполага се, че е съставена към края на IX в. в Североизточна България или е възникнала по исторически път. Двайсет и четири от буквите на кирилицата съвпадат с буквите от гръцкото уставно писмо, към тях са добавени няколко знака за особените звукове но старобългарския език. Кирилицата е усъвършенствана по времето на руския император Петър I Велики, по чиято поръчка (1709) е създаден т.нар. граждански шрифт-днешната печатна форма но кирилицата. На кирилица са написани най-старите славянски писмени паметници.
Според някои български и чуждестранни езиковеди глаголицата е най-старата старобългарска азбука. Предполага се, че е създадена от Константин-Кирил Философ през 862-863 и е използвана от него и брат му Методий във Великоморавия и Панония. Според някои косвени свидетелства глаголицата била позната и на книжовниците от Преславската книжовна школа в България. На нея за записани голям брой богослужебни книги, от които до наши дни са оцелели Зографското евангелие, Синайският требник, Маринииското евангелие, Асеманиевото евангелие и др. Букви от глаголицата има издълбани и върху една от вътрешните стени но Кръглата черква (Ротондата) в Преслав.
Коментари
Публикуване на коментар