Косата на Васил Левски

    Великден, 1864г. В местността "Алтън чаир" в покрайнините на Карлово сам Апостола на свободата Васил Левски снема монашеското си расо и отрязва косата си. Дава я на майка си Гина Кунчева със заръката да я пази. Жената прибира кичурите от косата му и ги държи цял живот близо до сърцето си. След нейната смърт косите отиват при дъщеря й Яна. През 1907г. косата е предадена на министъра на просвещението. Министерството я предоставя на Етнографския музей, а през 1942г. е предадена на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военноисторически музей. От 2000г. част от косите на Апостола се съхраняват в мемориалния параклис "Всех Светия Богларсих" в Музея в Карлово. Един негов кичур има и в столичната църква "Света София", даден през 1970г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на Васил Левски.