Черепишкият манастир "Успение Богородично"

   Черепишкият манастир “Успение Богородично” е разположен сред живописни варовикови скали на десния бряг на река Искър на 2 км от село Лютиброд, Врачанска област. Паметник на културата с национално значение. Основан е към края на XIV в. Най-старото сведение за манастира се съдържа в неговият устав от 1390-98г. (съхранява се в библиотеката на Църковния исторически и архивен институт в София). В началото на XVII в. е възстановен от Пимен Софийски. През 1630 книжовникът Яков пише апостол, през 1701г. в Москва е отпечатан Черепишкият буквар. Още през XVIII в. в манастира е основано килийно училище. По същото време в Черепишкия манастир развива книжовна дейност йеромонах Партений Павлович. Днес манастирският комплекс се състои от църква и сгради, строени през XIXв. Най-стара е църквата “Успение Богородично” , построена в началото на XVIIIв. Стенописите са от Васил Илиев от село Галичник, Охридско; положени са върху живописния слой от XVII в. и в барабана под купола. Известно е Черепишкото евангелие от 1612г. с обкова от чипровските манастири-Никола и Пала. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис-“любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов”. Именно в този манастир той е написал “Една българка”. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396г.