Търновската конституция е първата българска конституция. Приета е на 16 април 1879 от Учредителното народно събрание в Търново. Юридически закрепва социално-икономическите и политическите измерения в българското общество след Освобождението, 1878. Провъзгласява и гарантира частната собственост като остова на капиталистическите производствени отношения в страната. Установява наследствена конституционна монархия с народно представителство. Трайно закрепво традизията на еднокамерното Народно събрание. Предвижда демократична избирателна система с отсъствие на пряк имуществен ценз и участие в изборите на всички мъже, навършили 21-годишна възраст. Провежда принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, като създава приоритет на монархическата, съответно на изпълнителната, власт. Князът, след 1908 царят, е държавен глава, представител на държавата. Всички държавни органи действат от негово име и под негов върховен надзор. Търновската конституция закрепва принципа на монархическата неотговорност. За действията и актовете на монарха отговорни пред парламента са министрите. Въвежда двойна отговорност на министрите- пред монарха и пред парламента. Законодателната власт е поверена на монарха и на народното представителство. Монархът има право на законодателна инициатива, той утвърждава и обновява законите. Наред с това Търновската конституция предвижда Министерският съвет да упражнява правото на законодателна инициатива по заповед на монарха. Предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот (7 от 22-те глави на конституцията уреждат статута на държавния глава).
С измененията ѝ през 1893 и 1911 се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. През 1911 V Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с международния статут на България след обявяването на независимостта (1908) навсякъде думите "княжество" и "княз" са заменени с "царство" и "цар". Освен редакционни поправките са и от същество. Разширени са пълномощията на българския монарх, който заедно с правителството получава правото да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става четиригодишен. Търновската конституция действа седем десетилетия - най-дълго от всички български конституции. Без формално суспендиране ((временно)прекратяване/спиране) на Търновската конституция VI Велико народно събрание приема на 4 декември 1947 т.нар. Димитровска конституция и обявява България за народна република. Датата на приемането на Търновската конституция - 16 април - определена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи (по инициатива на Съюза на юристите в България) е Решение №56 на Министерски съвет от 1991.
Коментари
Публикуване на коментар