Църквата-костница "Св. Неделя" в гр. Батак

   Църквата-костница "Св. Неделя" в Батак е може би най-великият пантеон на българската саможертва за свобода. Тя се е превърнала в символ на борбите за национална свобода и огромна историческа мисия: да възпитава българското национално самосъзнание и национален дух. Събитията в църквата от юли 1876г. в Батак обръщат внимание на световната общественост върху българските саможертви за Освобождението от турско робство. Американският журналист Макгахан описва жертвите след жестокото клане и с това предизвиква възмущението на европейски и американски общественици и писатели-Виктор Юго, Иван С. Тургенев и др.
   Църквата е построена през 1813г. на парцела на Тодор Балинов(кмет по това време), дарен от него специално за построяването на църквата. Построена е за 75 дни с труда на жителите на Батак. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът е кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени.
   Църквата е свързана с Априлското въстание. В хода на въстанието се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани, чийто яростен отпор довежда до Баташкото клане. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барунталията. След клането, той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II.В църквата са заклани и избити от турският башибозук около 2000 българи, жени, деца, старци. След Освобождението през 1878г. "Св. Неделя" вече не се използва за богослужение; в нея са запазени костите на загиналите в Баташкото клане. През 1955г. храмът е обявен за държавен музей, а през 1977г.-за национален исторически паметник на културата.