Царевец е хълм в източната част на Велико Търново, заобиколен от три страни от река Янтра. На него възниква тракийско селище, продължило да съществува през римско и византийско време, когато прераства в град.
След възстановяването на българската държава (1186-87) на Царевец е изградена крепост, която включва царските дворци и патриаршеския комплекс. Крепостта е оградена с втора стена, която върви край река Янтра. Влизането в града е възможно само от запад. При археологически разкопки са разкрити Дворцовият комплекс с царските палати, жилища на приближените към царския двор, църквата "Св. Параскева", тронната зала и други помещения, много от които са украсени с мрамор, мозайка и стенописи. Патриаршеският комплекс е на най-високото място на Царевец, южно от царския комплекс и е ограден с креостни стени. Открити са жилища (на боляри и на обикновеното население), на 23 църкви (фрагменти от богата украса-стенописи и мозайка), пет манастира.
След възстановяването на българската държава (1186-87) на Царевец е изградена крепост, която включва царските дворци и патриаршеския комплекс. Крепостта е оградена с втора стена, която върви край река Янтра. Влизането в града е възможно само от запад. При археологически разкопки са разкрити Дворцовият комплекс с царските палати, жилища на приближените към царския двор, църквата "Св. Параскева", тронната зала и други помещения, много от които са украсени с мрамор, мозайка и стенописи. Патриаршеският комплекс е на най-високото място на Царевец, южно от царския комплекс и е ограден с креостни стени. Открити са жилища (на боляри и на обикновеното население), на 23 църкви (фрагменти от богата украса-стенописи и мозайка), пет манастира.
В центъра му е Патриаршеската църква "Св. Спас". Изградена е вероятно през X в. върху основите на раннохристиянска базилика от VI в. Разкопана е през 1900 от френския археолог Жорж Сьор. Резултатите не са публикувани. Основно е проучена през 1960-64 от Н. Ангелов. Около началото на XII в. църквата е оградена с крепостна стена. В края на XII- началото на XIII в. връхната част на сградата е съборена вероятно от земетресение; възстановена е в стила на търновската архитуктура- с богата керамопластична украса. С възстановяването на патриаршеската институция в България по времето на цар Иван Асен II, църквата става патриаршеска. Около втората половина на XIII в. към южната стена е изградена висока кула - камбанария, към западната стена - втори (външен) притвор. Патриаршеската църква е разрушена вероятно при падането на Търново под османско владичество (1393г.). В чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, църквата е възстновена (1981г., проект на архитект Боян Кузупов). През 1984-85 храмовото пространство е изписано с исторически сцени от Теофан Сокеров.
Коментари
Публикуване на коментар