Самарското знаме

    Бойното  знаме на Трета знаменосна дружина на Българското опълчение с командир подполковник Павел П. Калинин презРуско-турската война, 1877-78. Наречено е по името на град Самара, чиито жители го подготвят за въстаналия български народ през Априлското въстание, 1876. Изработено е от възпитаничките на Самарския девически манастир по проект на майстора художник Н. Е. Симаков. Има размери  189 х 180 см. Състои се от хоризонтални ивици от двоен копринен плат: червено-горе, бяла- в средата и синя- долу. В средата на двете страни на знамето е апликиран равномерен кръст от черен копринен рипс. На лицевата страна в средата на кръста са нарисувани фигурите на св. св. Кирил и Методий, на обратната страна върху кръста е нарисуван образът на Св. Богородица (художник Н. Е. Симаков). От връхната част знамето се спускат две цветни ленти, на едната е написано със златни букви "Самара. Болгарскому народу въ 1876 году.". Знамето е прикрепено на художествено изработен прът със сребърен връх, върху пиката е гравиран надпис "Город Самара. Болгарскому народо, 1876 г.". Тържественото връчване на знамето става на 6 май 1877 в Плоещ, Румъния, пред хиляди българи,руски офицери, български революционери и войводи, чуждестранни военни и граждански кореспонденти. Първият знаменосец е унтерофицерът Антон Марченко. Самарското знаме участва във всички боеве, водени от опълчението. На 30 август 1880 е наградено с орден "За храброст" I степен. Съхранява се в Националния военноисторически музей в София.