Велики Преслав е столица на Българското царство (893-971), днес-развалини, южно от съвременния град Велики Преслав. Историко-археологически резерват.
През VIIв. е построено ранно българско селище и вероятно през първата половина на IX в. при хан Омуртаг е изграден аул. През 893г. по време на народния събор, свикан от княз Борис I, столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав. Новата столица се намира на пътя от старата българска столица- Плиска, през прохода Веригава към Одрин. Изграждана е като величествен град в продължение на 27 години от цар Симеон I. От 893 г. е средище на Българската архиепископия, прераснала през 927 в патриаршия. Новата българска столица става един от значителните културни центрове в средновековна Европа с дейността на Плисковско-преславската книжовна школа. През 969 е завладяна от войските на Станислав I Игоревич (?-972) велик киевски княз от 945, а на 5 април 971- от Йоан Цимисхи (925-976), византийски император от 969; през периода на византийското владичество за кратко време получава името Йоанополис. Велики Преслав е освободен от цар Самуил, в границите на България е от 987 до 1001, когато отново е завладян от от византийците. Разорен е от печенеги през XI в. След въстанието на Петър и Асен 1186-88 е освободен от византийска власт. През 1190 цар Иван Асен I го предава заедно с крепостта Проват (днес Провадия) и околните земи на цар Петър; областта получава името Петрова хора, т.е. Петрова земя. През XIII-XIV в. градът е център на митрополия, нейният предстоятел се нарича прототрон, т.е. там, където някога е било средището на Българската църква.
Велики Преслав има външно и вътрешно укрепление, което обхваща 3,5 кв. км. Разкрити са стени, кули и казармени помещения от ранната военна крепост, укрепленията на вътрешния и външния град (каменни крепостни стени), двете главни църкви, дворцовият комплекс, Кръглата църква и др. Извън крепостните стени са жилищата на градското население, занаятчийските работници, стопанските сгради и именията, манастирите и църквите. Около столицата има изградена система от крепости. Монументалното каменно строителство продължава традициите на Плиска. Много от сградите са с архитектурна от каменна пластика, мраморни и керамични облицовки. При Кръглата църква, в манастирите в западната част на града и в местностите Патлейна и Тузлалък са отрити останки от работилници за производство на преславска рисувана керамика и на стъкло.
Коментари
Публикуване на коментар