Тефтерчето на Васил Левски

 

   Съдбата е отредила така, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се преклоним. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му- тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
   През февруари 1873г. на бесилото, някъде "край град София", завършва земният си път Васил Иванов Кунчев. И днес, той си остава най-живият между живите, най-чистият между българите...
   Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, където през 1924г. са предадени на Народната библиотека. Много са крилатите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на Левски: "Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род", както и прословутото "Народе????" с четири питанки, което и до днес остава без отговор.
   Оригиналът днес е собственост на Народната библиотека и се съхранява в специална камера в БНБ.