Монументален каменен релеф, изсечен върху отвесна скала (на височина 23м от основата й) на северозападния склон но Мадарското плато край село Мадара, Шуменска област. Релефът е с височина 2,60 м, ширина 3,10м, изсечен върху обща площ 40м₂. Изобразени са конник в ход надясно, куче, което следва конника, и лъв, прободен от копие, повален под предните крака на коня. Конят пристъпва в тържествен ход- церемониален алюр. Главата на конника и на коня са обърнати към зрителя. Фигурите са почти в естествена големина, изваяни са с тясно острие- длето или шило. Композицията символизира победа над врага и е предназначена да се гледа отдалеч и от земята. Детайлите определят датировката и подкрепят тезата за българския произход на релефа. От двете страни на релефа има запазени фрагменти от седем ранни български надписа на гръцки език. Повърхността на релефа и буквите са имали покритие с червена хоросанова замазка. Надписите съобщават за събития, свързани с отношението на България и Византия през IIX-IXв. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг.
Най-ранният надпис и от 705-707 и по него се датира паметникът. Предполага се, че е увековечен образът на хан Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на Иранския изток и античните художествени традиции. Още преди Освобождението, 1878 Феликс Каниц в съчинението си "Дунавска България и Балканът" пише за Мадарския конник, след Освобождението- Константин Иречек и Керел Шкорпил и Херменгилд Шкорпил. През 1895 е издигнато първото скеле, високо 25м, за проучване на релефа. През 20-30 години на XX в. Гаврил Кацаров и Геза Фехер продължават проучванията. През 50-те години БАН организира комплексна експедиция под ръководството на Веселин Бешевлиев за цялостно изследване на релефа на надписите.
Мадарският конник е единственият скален ранносредновековен релеф в Европа. Поради нетрайността на скалата, върху която е издълбан, той е подложен на разрушителното действие на времето. Пясъчникът е чувствителен към ерозионните процеси и релефа е силно повреден.
Най-ранният надпис и от 705-707 и по него се датира паметникът. Предполага се, че е увековечен образът на хан Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на Иранския изток и античните художествени традиции. Още преди Освобождението, 1878 Феликс Каниц в съчинението си "Дунавска България и Балканът" пише за Мадарския конник, след Освобождението- Константин Иречек и Керел Шкорпил и Херменгилд Шкорпил. През 1895 е издигнато първото скеле, високо 25м, за проучване на релефа. През 20-30 години на XX в. Гаврил Кацаров и Геза Фехер продължават проучванията. През 50-те години БАН организира комплексна експедиция под ръководството на Веселин Бешевлиев за цялостно изследване на релефа на надписите.
Мадарският конник е единственият скален ранносредновековен релеф в Европа. Поради нетрайността на скалата, върху която е издълбан, той е подложен на разрушителното действие на времето. Пясъчникът е чувствителен към ерозионните процеси и релефа е силно повреден.
Коментари
Публикуване на коментар